Красива нощ...
Слабо осветено от луна небе,
чернеят ниски облаци,
а слаби малки светлинки,
за миг явяват се, нощта прегръщат.
Океанът черен и безкрай -
спокоен, вечен, и докрай самотен.
Нежен през деня, но през нощта -
страховит е, смътен...
О, град на мойте неочаквани мечти!
Към тебе непрестанно се завръщам!
Но само сънищата посещаваш ти.
А най-накрай, във бляна си
се къпя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар