Връх

Всичко беше сняг. Нагоре, надолу. В небето, в долината.
Тя вървя. Не спря. И стигна желания връх.
Но каква изненада! Там на върха, също покрит със сняг, я очакваше нещо друго. Така различно от катеренето и желанието да достигнеш върха.
Там на върха, тя видя друг свят. Съвсем друг. Прозрачно-сини върхове, изпълваха погледа й до безкрай. Не можеше да ги обхване, гледаше през тях!
За първи път изкачи този връх. За първи път изобщо изкачи връх!

И там, тогава, гледайки през сините шапки на по-ниските върхове, тя докосна небето.

Подарък скъп

Ухаен, мокър, тих площад.
Сама съм, но не съм самотна.
Вдишвам свежест от дъжда,
и подслон си търся.

С чашка мъничка с кафе,
под козирката спирам.
Среща ме усмивка на дете,
и за миг се взирам.

Радостта във тези мънички очи,
сякаш ме прегръща.
Питам го - кажи, дете,
какво в ръката криеш?

Протяга доверчиво то ръка,
отново се усмихва.
Личицето лъчезарно - заблестя,
- камъче в ръката имам.

Взе ми, за теб е - продължава то -
Нали е хубав?
О, мило мое същество -
взех камъка и го целунах...