Ухаен, мокър, тих площад.
Сама съм, но не съм самотна.
Вдишвам свежест от дъжда,
и подслон си търся.
С чашка мъничка с кафе,
под козирката спирам.
Среща ме усмивка на дете,
и за миг се взирам.
Радостта във тези мънички очи,
сякаш ме прегръща.
Питам го - кажи, дете,
какво в ръката криеш?
Протяга доверчиво то ръка,
отново се усмихва.
Личицето лъчезарно - заблестя,
- камъче в ръката имам.
Взе ми, за теб е - продължава то -
Нали е хубав?
О, мило мое същество -
взех камъка и го целунах...
Няма коментари:
Публикуване на коментар