Желая да посрещам смело,
това което,
животът ще ми донесе.
Не без гордостта си,
Не и без смирение -
да срещам чудни светове.

Желая да остана вярна,
на своя оптимизъм към света!
Загадката му - не искам да открадна!
А да виждам всеки ден, с мечта.

Загадката на всеки, който срещаш.
Обогатяваш се,
и продължаваш да вървиш!
По безкрайните полета,
и дивиш се, че си жив!

Река

Ние не желаем да разбираме.
Към другите ний сочим с пръст.
Ала копнеем нас да ни разбират.
Понякога в това съсредоточен е светът.

Как искам по реката на живота
да се плъзгам плавно.
Да се доверя на буйната вода.
Защото плитчините, са сигурност измамна.
Ако заседнеш в тях - реката си е отишла.

Без път

Когато дълго време си объркан,
изгубил пътя - питаш се какво.
В душата тежко е -
светът е сбъркан.
Какво ми липсва днес, какво?

Живях живот-мечта и скитах,
прекрасни светове видях.
Но идва ден, когато питаш,
това ли искаш от света?

И дълго беше, и беше тежко...
Но незнайно как намираш брод.
Една-едничка дума може да обърне,
това, което чакаш цял живот.

Утро

И грейналият ден, понесе ме със свойта младост.
Духът ми волен, разлюля.
Закрачих по пътеката със радост.
Да достигна непозната планина.

Какви ли върхове се крият,
каква ли чудна красота.
Пътеките нагоре все се вият.
Достигат чак до ново утро,
непризнаващи нощта.

Напразно чакам успокойна нощ.
Въртят се само дни...
Гори в душата, пламък лош.
Страдание, изгнание, гори.

Какво ли прави, двойникът ми светъл.
Танцува, смее се, и е далеч от мен.
Завиждам и на славея.
Че песен, подхванал е на някое дърво.

Копнея във света да се завърна.
Да го прегръщам всеки ден с любов.
И радост моята душа да зърне.
Отказаната радост, отказан и живот.