Напразно чакам успокойна нощ.
Въртят се само дни...
Гори в душата, пламък лош.
Страдание, изгнание, гори.

Какво ли прави, двойникът ми светъл.
Танцува, смее се, и е далеч от мен.
Завиждам и на славея.
Че песен, подхванал е на някое дърво.

Копнея във света да се завърна.
Да го прегръщам всеки ден с любов.
И радост моята душа да зърне.
Отказаната радост, отказан и живот.