Във вечерта ужасно тъжна,
взирам се в екрана сив.
Малко радост да открадна,
да забравя своят ужас да си жив.

Твърде дълго в свойта болка бях.
Твърде дълго се надявах.
Молих се, ругах...
Разбрах. Трябва мен самата
да забравя.