И грейналият ден, понесе ме със свойта младост.
Духът ми волен, разлюля.
Закрачих по пътеката със радост.
Да достигна непозната планина.
Какви ли върхове се крият,
каква ли чудна красота.
Пътеките нагоре все се вият.
Достигат чак до ново утро,
непризнаващи нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар