Живот...Къде ли ще е краят?
Да сложа край сама,
дали да не посмея?
Тъгувах и копнях. Щастлива бях.
А утре да замина в болести и страх?
Отмина дързостта на младостта.
Защо не още днес да скъсам
нишката, обвързваща ме със света,
по този начин да надмогна над смъртта.
Да не оставям да избира тя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар