Прехласната пред Западния свят...
О, ... щастлива и безгрижна бях.
И времето не смятах, че ще отминава,
а в своето безгрижие ще си остава.

И без желание да зная,
какво е, то, което ще изтрая,
безстрашна - тръгвах
към каквото пожелая!

А себе си сега - не мога да позная -
вулкан от чувства, поваля ме -
понякога мечтая,
да имам бегъл спомен,
от предишните си дни,
за час покой - душата мълчалива да стои.

Копнеж, желания - и страх огромен.
И срам, но и кураж на нищо неподобен.
И обич, но и нужда, и чудо, и тъга бездомна.
Сълзи на щастие, но повече на мъка -
без нищичко да зная,
към какво е.