Започнах една конфронтация, спонтанно, необмислено, но предварително пожелано. И тъй като по-рано или по-късно, мислите се превръщат в дела, така стана и днес.
Други предварителни мисли и желания, които "материализираха" днешното ми остро писмо, беше мисълта и желанието ми да дам урок на един човек.
Някакси в разговора, който се състоя, се случиха и много неща.
Най-напред се почуствах смазана от мисълта, че направих нещо, което не мога да поправя.
Обхвана ме страх. Помислих си, че тъкмо постигнах някакъв успех в отношенията си и по-добра репутация, която желая, постъпих така, че отново ги сринах.
Никак не ми е за първи път да бъда агресивна и ненужно нападателна.
Това, което знам със сигурност е, че тази агресивност към хората ми носи само беди, угризения и едно много неприятно чувство, че нищо не мога да направя по този въпрос.
Относно Р. Р. на когото написах писмото.
Не го харесвам. Не харесвам начина по който се държи като заемащ ранг в нужната, безспорно, йерархия.
Изслушах отново, този път съвсем внимателно, линка, който самият Р. P. постна.
Експериментите, проведени за старите начини на управление - "моркова и тоягата".
Разбрах, че има решение. Такова, което оставя хората на тяхната вътрешна мотивация. Мотивацията, която не се базира на страха от "тоягата", нито на наградата от "моркова.
Експеримента, проведен в много страни и при съвсем различни култури, потвърждава по категоричен начин, че този нов начин на управление, наречен Автономност дава в пъти повече по-големи резултати и напредък в работата на хората.
Оставени сами на себе си, болшинството от хората развиват вътрешна мотивация за това, което вършат. Постигат удовлетворение от работата си, което е възможно да не са имали изобщо преди това. Оставени на своята креативност и автономност, хората се освобождават от страха как ще бъдат оценени. В резултат, продуктивността нараства многократно повече и се раждат неочаквани и вълнуващи идеи. Разбрах, че по този начин са създадени много нови видове софтуеър. Някои от тях са на Google.
Автономността освобождава хората от страха как ще бъдат оценени и тяхната мотивация сама води до желанието работата да се свърши по най-добър начин.
Чувството за автономност, управлението от нов вид, много по-подходящ за съвременните условия на работа, прекратява така неприятната сервилност, която в името на оцеляването и страха от наказание, всеки е склонен да прояви в някакъв момент спрямо мениджърите.
Смятам, че правилата са нещо добро. Смазват машината. Някои мои наблюдения показват, че не само аз имам този страх от "тоягата", макар че не очаквам "морков", а единствено радостта от добре изпълнената задача, която съм поела, и чудесните взаимоотношения, които съм успяла да развия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар