Каква си ти? Кога ще спреш да бъдеш,
вечния бунтар, наострил нож?
Кога ще спреш -
омразните за теб съвети -
на друг на свой ред да дадеш?
Срамувай се! Противоборствата излишни,
в които хвърляш се, без мисъл и без ред!
Достатъчна ти е една-едничка дума,
да се запалиш като фойерверк.
Къде тогава е прочутата ти мъдрост,
във липса на която, лесно друг виниш?
В решенията чужди -
най-добре изобщо не се бъркай!
Какво е правото, на себе си което,
гледаш да дадеш?
Попаднала в среда в която те доведе,
най-чистия късмет!
Какво доказваш на врага си?
Че по-силен е от теб?
В агонията седмици и дни.
Си стой така, недей да я пропъждаш!
Недей да мислиш, и че ще те извини.
Нима за теб е първа?
Подкрепа тука не търси!
Ще се повтори всичко отначало!
Когато минат тези седмици и дни.
Когато виждаш всичко в бяло.
Проклятие или благословия -
е туй, че себе си виниш?
Едно е ясно - щом душата свива,
погрешен път е -
спри да го вървиш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар