Връх

Всичко беше сняг. Нагоре и надолу. И в небето и в долината.
Тя вървеше без да спира. Колкото по-нагоре се изкачваше, сърцето й биеше по-силно, а въздухът й не достигаше.
Още един камънак. Говореше си. Трябва да успея! Този път искам да успея!
Плаши ме този връх. Дланите ми изтръпват. Камъните стават все по-стръмни. Какво е да покориш връх? Сега не мисли за това. Най-добре не мисли за нищо. Издрапай и този камък...

Достигна до езерото. То беше почти кръгло и прозрачно. Седна да го погледа и да отпочине.
В далечния му край плуваше някой. Смелчага, помисли си. Видя близко изворче и напълни вода в манерката си. Отпи, а водата преряза гърлото й. Беше ледена!
Додряма й се. Не бе спала през нощта. Вълнуваше се, че ще изкачва върха. Тревожеше се, дали ще изкачи върха. Не знаеше какво я очаква по пътя към върха.

Сега обаче бе спокойна. Още щом тръгна, бе спокойна. Сега чувстваше, че ще отиде до върха на планината. Щеше да го покори този връх!
Сепна се изведнъж. Какво означава да покориш връх? Нищо не покоряваш. Заключи тя. Само да стигна дотам. Само да не капна от умора точно под върха.
Ето, че огромните камъни свършиха и тя видя пред себе си тясна пътечка. Изправи се, но тялото й беше колебливо. Отказваше да пази равновесие. Застана така, права, на едно място. Почака малко и забравила страха, тръгна, почти изтича през тясната пътечка. Ето го! Стигнах! Радостно й беше! Най-после свърши!
Там планината се беше разширила. Нямаше камък, а трева.

Снегът се топеше от слънцето.
Изправи се и се огледа. Прозрачно-сини върхове, изпълниха очите й. Не можа да ги обхване, гледаше през тях!
Погледна надолу към пътя, който беше извървяла, за да се изкатери до върха. Внезапно разбра, че не иска да се върне оттам. Щеше да свие наляво или надясно! Билото беше широко! Ще
върви под билото, но не и назад!
Решила вече какво да прави, тя се обърна да погледа още малко прозрачните шапки на по-ниските върхове, и в този момент, повече като вятър, отколкото като усет, през тялото й премина нещо. А в главата й се мярна една мисъл. Ако изкачиш връх, каза си тя, не се връщаш обратно...