На баба.

В сукман и риза бяла,
седиш до мен, о бабичко Шехерезада!
Нова приказка подхващаш ти -
отвеждаш ме във приказни зари...

На приказките ти не се засищам аз.
Тях няма ги във книгите.
Реди ги само твоят глас.
О, бабичко любима!

Недей си тръгва още у дома си!
С теб всичко е така красиво!
Изпълнено с живот и топлината .
Още приказки кажи ми!

След толкова години, бабо,
на твоя гроб поседнах аз.
Погледнах твойта снимка -
разплаках се със глас!

Очите топли и чертите строги -
същите на снимката видях.
В момента тъжен аз разбрах -
най-приказката стара.

Тя обич е дълбока и добра -
така красива!
Усещам я, о бабо, и сега.
Благодаря ти, че те имах...