На себе си приятел или враг

Къде си връх?
Къде изчезна и небето?
Стремях се с жар гореща.
Останах кална, жадна и с немощ,
и сякаш се изсулих от стремежа.

И сякаш заобичах аз тъгата,
и сякаш сам-сама желаех да остана.
Направих всичко, що във всъщност не желая,
и във сълзи си облях душата.

А някой каза ми - приятел или враг,
на себе си желаеш да останеш?
Врагът във други търсех, но защо,
нещастието ме обгръща, не престава?

Защо наместо аз ръцете да протегна,
към небеса, към добротата си човешка.
Продължавам да се вкопчвам във тъгата,
продължавам да съм враг на мен самата.